Терзанията и вълненията на старите граждани на Осман пазар разкрива любовно писмо от 1902 г. Копие на писмото е дарено преди години на Историческия музей в града, а през тази година културната институция издава луксозна малка книжка, озаглавена „Обична ми, Дено!“, с писмото и научна разработка към него. Това съобщи директорът на музея Мирослав Тошев, автор на 26-страничното издание.

Копие на писмото е подарено на музея от наследник на мъжа и жената, изпращач и получател на писмото, по-късно негови дядо и баба. Но по време на размяната му техните отношения все още не са били официализирани и закрепени със съответното тайнство. 

С проучването на османпазарското писмо се заема Мирослав Тошев преди години. С първата си разработка той иска да почете и своя преподавател по етнография проф. Николай Колев. Така се започва одисеята на любовното писмо от Осман пазар. За първи път разработката е представена на Национална конференция през 2010 г. по повод 70-годишнината от рождението на проф. Колев. Но статията не е публикувана в сборник. Следващ опит за публикуване на статията Мирослав Тошев прави през 2015 г. Представена е и на научен форум през 2018 г., организиран от Регионалния исторически музей в Габрово. През 2020 г. „многострадалната“ статия за любовното писмо, както я нарича авторът , е обогатена със спомени за доц. Колев. През есента на 2020 г. статията е публикувана в Известия на РИМ – Габрово. Но историята или по-скоро научният път не свършва дотук. През 2022 г. Тошев получава покана за участие в научен форум в памет на доц. Николай Колев по повод 10 години от кончината му, организиран от Регионалния исторически музей в Пловдив. Директорът решава да участва с нея, за да покаже перипетиите, които се налага да преодолява един музеен работник, разширява я отново – разказва и как се е оформила идеята за написването на разработката. Организаторите, обаче, искат съкращения на историческата част на статията.

„Накрая реших да направя собствена самостоятелна книжа“, казва директорът на музея.

Въпросното любовно писмо е датирано от 24 септември 1902 г. , в гр. Осман пазар (днес Омуртаг). Подписано е от Юрдан Тодоров Куюмджиев. 

Ето и какво гласи то:

Обична ми, Дено!

Колкото старания и да съм положил до днес, за да можа по вънкашен взгляд да Ви покажя и ме разберете че аз ви любя, то както аз усещам Вий не можахте да ме разберете, за което днес аз реших да ви напишя от няколко кратки реда това писамце и Ви съобщя че аз искренно Ви любя.

Ако и Вий сте съгласни на това мое желание, то ще Ви моля, още при получавание настоящето ми да ми отговорите за своето желание. Като Ви поздравя(в)ам сърдечно очаквам с нетърпение за отговор.

С Поздрав Юрдан Тодоров Куемджиев. 

В диренията около документа Тошев научава, че когато е писал писмото, авторът му е бил 28-годишен. По занятие – моден шивач-терзия. Писмото е интересен източник на информация, защото данните за житейският път на Юрдан са оскъдни, посочва Мирослав Тошев. 

В изданието историкът казва: „любовното писмо ни представя Юрдан Куюмджиев като улегнал, сериозен мъж, който знае какво иска, желае да получи яснота по един от най-важните житейски въпроси, за да може да подреди своето бъдеще, като му са чужди всякакви помпозни фрази, увъртания и недомлъвки“. 

По време на проучвателската работа е издирена и снимка на Юрдан, която може да се предположи, че приблизително съответства на времето, в което е написано писмото. 

Специалистът разказва в изданието, че на 1 февруари 1904 г. в храм „Св. Великомъченик Димитрий“ в Осман пазар Юрдан се венчава с „обична“-та му Дена Савова Ингилизова. Бракът им е благословен с пет деца. 

С публикуването на любовното писмо Мирослав Тошев  „реди“ един малък елемент от мозайката, която е представлявал душевният мир на старите османпазарлии и част от миналото на „касаба“ (град) Осман пазар. „Надявам се книжката да помогне в опитите да се разбере какво е ставало в сърцата и душите на „старите граждани“, чийто гласове са замлъкнали преди много години“, казва Мирослав Тошев. По думите му публикуването и популяризирането на подобни документи е важна и полезна част от историческото дирене. Защото, според него, „за съжаление, българското общество от края на 19-ти и началото на 20 век е представяно и възприемано в наши дни, най-вече чрез един голям масив от множество дати и имена на политически дейци. По страниците на историческите публикации почти не намират място редовите, обикновените люде от онова време. 

Изданието е отпечатано със средства, предоставени на Историческия музей в Омуртаг, благодарение на уменията и усилията на Борис Хаджийски – председател на сдружение „Български музеи“. Това е поредното издание за културната институция за тази година - след албума „Часовниковата кула в град Осман пазар“.